Sedgwick Shop - любимият ни магазин за секънд хенд прелест и втора употреба изящество ~ Advanced Style Advice
Sedgwick shop

Sedgwick Shop – любимият ни магазин за секънд хенд прелест и втора употреба изящество

Както виждаш от заглавието, днес ще ти представя нещо изключително. Това е бутикът Sedgwick Shop, който е дело на любимата на всички магазинерка и притежателка на Brexit-късокосместия котарак Румен, покрай него известна още като Ч.Т.

Запознах се с Наталия Атанасова преди около 9 години, може би и 10. Една позната ми разказа за импровизираните разпродажби на техни запазени и неносени дрехи, които си организирали с Наталия и други жертви на модата. Покани ме и аз да се включа и така започна всичко.

Както самата Наталия ще ти разкаже долу, нещата се развиха доста бързо и се стигна до отварянето на Sedgwick Shop. Тук искам да вметна, че Наталия е иноватор и с каквото и да се захване, го развива успешно. До толкова, че почва цял тренд и така всъщност се появиха доста от фюжън бутиците за втора употреба в София и онлайн.

С нея имах удоволствието да направим 2 фотосесии, а след втората реших да приема предложението й да стана магазинер-помощник в Sedgwick Shop. Така в далечното лято на 2011-та аз работех в магазина и това и до ден днешен си остава най-любимата ми работа, а Наталия – най-любимата ми шефка!

Че как иначе?! Аз работех в бутик, където всекидневно имах допир до прекрасни дрехи, а и Наталия се оказа, че мрази да глади, аз пък обожавам (ти да видиш, каква изненада). Връчи ми големия златен ключ от магазина и парогенератора и аз по цял ден правех най-любимите си неща – нареждах дрехи, гладех ги и се срещах със страхотни хора!

Клиентите на Sedgwick Shop не са случайни и винаги биват посрещани като чакани гости. Помня как Наталия ми посочи една кутия с вино и ми заповяда да черпя всички клиенти! Особено по-готините, на тях да доливам. Много забавно лято беше! 😊

А сега нека самата Наталия ти обясни как седят нещата със Sedgwick Shop и живота като цяло.

 

Здравей, шефе! Би ли споделила по-подробно как се стигна до създаването на Sedgwick Shop, че обещах на милата ми читателка да прочете историята от първо лице.

Най-общо казано идеята се зароди случайно и неочаквано. В далечната 2010 аз (вашата магазинерка) бях сравнително скоро завършил архитект и се радвах на професията си. В радостта си обаче явно и доста молове бях пообиколила (посипвам се с пепел!!) и се бях затрупала с дрехи, които не носех. Знаете как е.

По природа съм по-скоро аскет. Не обичам около себе си вещи, които не ползвам и това положение на нещата ми носеше дискомфорт. Подобна беше ситуацията и с много мои приятелки и затова един ден се събрахме в моята дневна и си казахме „Това е скапано и повече не може да продължава!“.

Решихме да организираме разпродажба в къщата на Маги Митева, известна тогава като lumagi, а сега и завинаги просто като „жената чудо“, събрахме си целия панаир и го стоварихме в нейната чудесна 3-етажна къща на Бенковски, която представляваше тогава нещо средно между Вила Вилекула, захарната къщичка на вещицата и работилницата на джуджетата на Дядо Коледа.

Направих страница във Фейсбук и се почна. Тогава Фейсбук вече имаше, но далеч не беше толкова гъсто населен с всякакъв род страници и събития, както е сега. Това беше предимство. В началото организирахме по едно събитие месечно. Беше голям фурор!

Sedgwick shop & lumagi
Наталия е полегнала на хамачето горе вляво.

Дворът, с хамаците и неръкотворните изобретения на Маги пръснати навсякъде, се пълнеше с народ. Остaвахме до малките часове. Имаше импровизиран бар. На първия етаж бяха нашите дрехи и нейните джънк-арт бижута, на втория се печаха содени питки и се грееше вино, а на тавана организирахме театрални представления с професионални актьори, осветление и всичко. Беше епично!

Това е един от моментите, които като си ги припомняш по-късно, си казваш „Е, не! Прекалено е яко за да ми се случи точно на мен. Сигурно са ми го разказвали.“ Правихме и безумни фотосесии, за които ти много добре знаеш, понеже си участвала.

С времето събитията зачестиха, продавачите не бяха вече само мои приятели, включиха се много други хора и така се стигна до момента, в който направих първия си истински магазин на една малка затворена пряка на Графа. Това значеше още, че ще трябва рано или късно да се разделя с архитектурата, но пък нищо в живота не е завинаги, така че се прежалих.

Наложи се да сменя принципа на снабдяване със стока по ред съображения, но пък новият ми магазин имаше въртяща се витрина, отваряше се изцяло към улицата, притежавах десетина възглавници, които редяхме на тротоара, слушахме музика и пиехме бира върху тях и така нататък. Както виждате, правенето на бизнес е сериозна работа!

Какво според теб направи Sedgwick Shop толкова успешен?

Sedgwick Shop наистина имаше летящ старт. В наши дни хорта не купуват дрехи, за да не умрат от студ, както и не ядат, за да оцелеят. Склонни са да дават парите си по-скоро за преживявания, които ако са гарнирани и с пуловер от естествена материя на съвсем поносима цена, са си съвсем приемлива оферта.

Фотосесии за Sedgwick shop
Фотосесийте на Sedgwick shop. Познай аз коя съм!

Защо реши да са дрехи втора ръка?

Не беше решение, което в някакъв момент да е стояло на масата и да е трябвало да претеглям за и против. Както се вижда от горната история, аз просто бях засмукана във фунията на събитията и нямаше много за решаване.

Впоследствие обаче тотално прегърнах идеята на дрехите втора употреба. Възпитана съм от посттоталитарния режим да не удобрявам изхвърлянето на храна и вещи. Ами просто не мога, бе!

(Защо да пазаруваш дрехи втора употреба съм разяснила в 7 причини тук).

Значи, нещо ме хваща за гърлото, ако не ми се яде повече сладолед, а съм на улицата, и никой не го иска, и сега аз съм изправена пред кошмарния избор да се пръсна от ядене, или да го метна в коша. Много проблематично състояние!

Освен това съм убедена съм, че ако по някаква причина в световен мащаб престанат да се произвеждат дрехи в продължение на 5 години, никой няма да пострада от това, освен производителите. Дрехи има произведени за години напред. И то никак не по-лоши от тези, които предстои да бъдат произведени. Само някой трябва да ги изнамери и предложи.

Отделно, обичам да нося естествени материи, каквито в мола или трябва да търсиш с лупа, или да дадеш един куп пари. А парите са време. А времето е живот.

Не разбирам жените, които прекарват голяма част от живота си в офиса под лумисцента и климатика и после вземат това, което им заплатят срещу този живот и го занесат на продавачите в мола.

Ама недейте така, бе момичета! Оф, тук започва да излиза, че съм цинцър някакъв, ама наистина съм много против това от известно време.

първите продавачки в Sedgwick shop
Първите продавачки в Sedgwick shop

Споделям твоето мнение, не че се подмазвм на шефа сега, но когато си права, си права. Какви трудности си срещала в работата си по магазина? Имала ли си някакви проблеми, засечки, съмнения?

Не бих казала. Единственото, което всява смут в магазинерската ми душа, са нещата свързани с документи, печати и срокове. Чудесният ми счетоводител се грижи всичко да е наред, но само като видя мейл от нея, получавам тикове и щедър ортикарий. Но няма как. Това е част от нещата.

Ти много прецизно подбираш асортимента в Sedgwick Shop. На какъв всъщност принцип избираш дрехите следваш личния си стил, тенденциите, предпочитанията на клиентите?

Ако следвах личния си стил, в магазина щеше да има само дънки и тениски. Аз не съм много суетна в женския смисъл на думата. Даже нямам огледало в цял ръст у нас.

Това, на което основно държа при избора на дрехи за себе си, а и за магазина, е материята. Предпочитам да е естествена и да носи комфорт за тялото. Достатъчно е напрегнат животът. Няма нужда да ме напряга и фактът, че косата ми стърчи нагоре, наелектризирана от акрилния ми пуловер.

(Още за материите и как разпознаваш качествените такива, чети тук.)

Опитвам се възможно най-голяма част от нещата, които предлагаме да са от вълна, памук, кашмир, коприна, мерино, тия неща. Естесвено, изработката също е важна. Също така, опитът ми е показал, че добрите марки правят добри дрехи. Така че има марки, които предпочитам, да.

Но не следя тенденции, колкото и непрофесионално да звучи. Не подкрепям примерно това, че уличната мода през последните години накара пълните момчета да вярват, че изглеждат окей в тесни дънки и ризи, стига да са еди-коя си марка, в комбинация с определена раница и кецове без чорап. Много харесвам кецове без чорап, но другаде е акцента на това, което казвам.

Sedgwick shop original
Произведенията на Наталия

Кое най-много ти харесва в работата ти по Sedgwick Shop?

Свободата.

И клиентите. Смея да твърдя, че с времето завъдихме прелестна клиентела. Като правило нашите клиенти са много мили, възпитани и интересни хора, с които си струва да изпушиш една цигара пред магазина и да поговориш.

Когато аз съм на работа в магазина, което за съжаление напоследък е твърде рядко, защото се занимавам и с други неща, винаги нося със себе си бутилка вино, в случай че си харесам събеседник.

Друго любимо нещо ми е, когато някой намери точната дрехата за себе си и си тръгне доволен и усмихнат, като все едно излиза от спа. Много си личи и ми носи удоволствие. Има хора, които пазаруват автоматично. Има и други, които пазарува с душа и настроение. Ей за тия вторите ми е думата.

По едно време бяха 2 магазина, защо затвори единия? Не мислиш ли да правиш верига?

Отказах се от втория, понеже скоро след като го отворихме, направих и онлайн магазин, та се оказах с три магазина реално, което ми дойде свръх като натоварване. Може би в такива случаи е по-правилно да делегираш част от задачите на друг и да продължиш, вместо да се откажеш от нещо, което очевидно работи. Но тогава реших да дам крачка назад и да си освободя ресурс за други неща, вместо да разширявам точно това.

Обичам да правя няколко неща едновременно. Не знам дали това е добра стратегия, но това е с което разполагам и гледам да се справям при тия ми дадености.

Ми справяш се, да ти кажа! Но разкажи все пак с какво още се занимаваш. Кое ти носи най-голямо удовлетворение?

Много обичам да шия. Има нещо в звука на шевната машина и в плавното постъпателно движение, което ми носи огромно удоволствие. Шия настървено и в транс. Каквто ушия го продавам в магазина, за да не ми се мота из къщи. Перфектно! От известно време не съм шила и съм в тежка абстиненция, която предполагам, че ще избухне в безразборно денонощно шиене всеки момент.

Котаракът Румен Книга

Другото нещо е страницата на Котарака Румен, която поддържам от около година и половина. Голяма забава цари там! Цари и един много приятен дух на позитивизъм. Единственото място в нета, където няма хейт под всеки пост. Почти съм склонна да се гордея с това, макар че на всички е ясно, че с котка и баба знае.

Преди няколко месеца излезе и книгата „Котаракът Румен“, която съчлених от част от написаното в тая страница. Представих я в няколко града и се срещнах с чудесни хора. Радвам се, че ми се случи това. Много хубаво нещо е.

Отначало всичко започна във ФБ (страницата на Котарака Румен във ФБ), но сега вече Румен си има собствен сайт (а това пък е и сайтът), където са част от историите му, снимки, инфо за книгата и безумният му мърч, състоящ се предмно от неща с надпис „би мо мяуката“, „покни“ и „грамнисе“. По някаква незнайна причина се оказва, че животът с малко „бяс и тения“ за разкош е по-поносим.

 

А бе и баба знае, ама ти успя да разчупиш тотално разбирането на хората за това как може да се представи домашен любимец в интернет пространството. То просто си ти е в кръвта да разбиваш общоприетите норми с оригиналните си идеи. 

Дойде времето за съвети и ще те помоля да дадеш някой от твоите ценни съвети за стил и облекло на драгата ми читателка.

Не обичам нито да приемам, нито да раздавам съвети, но ако трябва задължително да кажа нещо, то е по възможност да не се обличаме в дрехи, които ни карат да се чувстваме неестествено, не в собствената си кожа.

Винаги си личи, когато някой се чувства дискомфортно на тая конкретна височина на тока и постоянно си оправя гънките на роклята, която му идва една идея по-официална или пък когато някоя мацка много се е вдъхновила от идеята все пак да се пусне по нещо по-спортничко така, ама през цялото време се чуди дали суитшъртът (какво неестествено изписване има тая дума!) ѝ пасва на дамската чантичка.

И друго – човекът прави дрехата. Палто с брутален леопардов принт може да стои както гениално, така и супер нелепо. Аз, примерно, за себе си знам, че вероятно съм от тия, на които ще им стои нелепо. То може и да не е от палтото, но го имам предвид и се въздържам засега.

Наталия, шефе, благодаря ти за отделеното време и внимание! Продължавай да показваш на света, че всичко може да бъде направено по много по-добър и успешен начин. И не спирай да вдъхновяваш хората!

Sedgwick Shop можеш да намериш в София на ул. „Ангел кънчев“ 22. Онлайн магазинът е на този линк. А пък фейсбук страницата може да отвориш от тук.

Ако пък искаш да разбереш повече за Котарака Румен, можеш да посетиш facebook страницата му тук или директно да отидеш в сайта ето тук, където можеш да разгледаш асортимента в магазина и да си набавиш книгата, някоя лоша картичка, годишен календар, да прочетеш в блога на Румен и общо взето да си оправиш деня!

2 thoughts on “Sedgwick Shop – любимият ни магазин за секънд хенд прелест и втора употреба изящество

  1. Обичам те Наталия! Да си жива и зрава и все такава слъмчева както сега!!1. Бяс и тения!!!1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *